По повод искането на главния прокурор Сотир Цацаров до ДАНС да му бъдат предоставени данни за офшорни сметки на български граждани, припомняме този епизод от 2014 г., когато шефът на НАП Красимир Стефанов пътува до Германия, за да получи данни за швейцарски сметки на българи. Макар и формално да не е считана за офшорка, заради традицията на банковата тайна и стабилната си валута Швейцария е една от предпочитаните дестинации за укриване на доходи с неясен или престъпен произход.

Биволъ писа първи по темета още преди точно 5 години. Оттогава нито една държавна институция не се е поинтересувала от списъците и съдържащата се в тях информация за задграничните сметки на български граждани.

Из интервюто на Красимир Стефанов за в. 24 часа от 05.03.2010:

Шефът на НАП Красимир Стефанов:Видяхме кои са и колко са

– При срещата си получихте ли данни за българи с пари в Швейцария?

– Получихме потвърждение, че има влогове на български граждани за над 200 млн. евро в Швейцария. Искам да кажа, че това все още не означава, че те са престъпници.

– Тези данни са от швейцарския диск?

– Нека да кажа, че основната цел бе да се изгладят детайлите по ратифицирането на спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане. Това, което бе обявено в медиите – че Красимир Стефанов идва с основна цел да прибере един диск и да си иде в България и да обложи парите от него, звучи несериозно. Ако това беше така, с мен трябваше да пътува и отряд барети, да ме пази.

– Има ли български имена все пак?

– Няколко пъти ви казах вече, че, да, съдържат се български имена в швейцарския диск.

– А има ли български имена в диска от Лихтенщайн, който бе купен през 2009 г.?

– Там разследването още не е приключило, но анализите ни сочат, че българските сметки в Лихтенщайн са много малко.

– Колко са българите в швейцарския диск?

– Не мога да коментирам, помолен съм за конфиденциалност. Но за нас беше добре, че видяхме колко са и кои са те.

Чрез въпроси по реда на ЗДОИ до НАП и Министерството на финансите, Биволъ изясни, че Стефанов е бил придружаван в командировката до Германия от четирима високопоставени служители на НАП – трима директори на дирекции и старши експерт в дирекция. Нито един от тях не е изготвил задължителния по закон доклад за командировката.

В интервю за “24 часа след” въпросната среща Красимир Стефанов потвърждава, че той и служителите на НАП са видяли “колко са и кои са” българите с швейцарски сметки. Но той отрича да е донесъл диск с данните, защото според думите му “С мен трябваше да пътува и отряд барети, да ме пази“.

„В интерес на истината това, което видяхме на днешната среща, потвърждава цифрата от над 200 млн. евро влогове. Доклад ще бъде даден на премиера Бойко Борисов, парламента и службите.”, обяснява още той.

От обясненията на НАП става ясно, че визитата е по инициатива на немската страна “по повод на информация в международните и българските средства за масова информация, че Федералното министерство на Германия е закупило магнитни носители с информация за лица, които притежават банкови сметки в швейцарски банки и вероятността сред тези лица да присъстват и граждани на Република България.”

Българската страна е отправила искане да бъдат предоставени посочените по-горе данни за български граждани. В периода 2008-2010 (при правителствата “Станишев” и “Борисов”) е имало питания за така наречените “лихтенщайнски диск” и “швейцарски диск”, става ясно още от документа.

Става дума за данни, придобити от немските и френските данъчни от бивши служители на банкови институции,  които послужиха за събиране на данъци от укриващи авоари в швейцарски сметки техни граждани по съкратена процедура, базирана на принципа: “Или плащаш доброволно и веднага, или те обвиняваме и конфискуваме всичко”.

След посещението на Стефанов в Берлин през март 2010 г. в България се вдигна медиен шум и се изрекоха закани от официални лица да бъдат разкрити и обложени с данъци тези швейцарски сметки. Ентусиазмът на властта обаче бързо затихна.

Не е ясно какво се случило с доклада до Бойко Борисов, парламента и службите, обещан от Стефанов. Към днешна дата е известно със сигурност, че доклади за командировката на Стефанов и подчинените му няма нито в НАП, нито в Министерството на финансите няма. Това е трудно обяснимо, тъй като по Закона за счетоводството първичните счетоводни документи като командировъчната заповед и отчета към нея заедно с доклада за свършеното трябва да се пазят минимум 5 години!

От НАП все пак дават обяснение за липсата на доклади от шефовете на дирекции до Красимир Стефанов. Тъй като самият Стефанов е присъствал, такива доклади не били нужни. В командировъчната заповед обаче изрично пише, че доклади трябва да се изготвят и да бъдат предадени копия в дирекция “Управление на човешките ресурси”, както и в дирекция “Международно сътрудничество и Европейски въпроси”.

Бившият финансов министър Симеон Дянков също е задължил Красимир Стефанов да му предостави доклад, но от Министерството на финансите лаконично отговарят, че такъв няма в учрежденския архив. Причините за липсата на задължителния документ не са посочени, но самата липса е длъжностно престъпление, от което би трябвало да се заинтересува прокуратурата.

От документите, получени по ЗДОИ става ясно още, че германците не са дали данни накуп, а са показали какво имат, след което са поискали от НАП и Стефанов да им подадатбинформация за конкретни лица и по конкретни казуси, в рамките на европейските директиви за обмен на данъчни данни.

Такива индивидуализирани запитвания за конкретни лица и по конкретни данъчни или прокурорски разследвания обаче никога не са били предявени от българската страна.

“В случая с визираните по-горе дискове, не се касае за идентифицирано от наша страна лице, нито може да се говори за определена конкретна цел, за която е необходимо да се търси и съответно ползва информацията” – признават срамежливо от НАП.

Ако от Германия все пак решат да подадат информация след успешна акция на немското правораздаване, това трябва да стане през специален софтуер за обмен на данни, който вече е задължителен за всички страни членки на Европейския съюз съгласно Директива 2011/16/ЕС. През 2014 г., когато отправихме запитването, НАП отговори, че софтуерът бил “в процес на разработка”. Очакваше се той да бъде въведен през 2016 г., но няма данни дали това се е случило.