Великото през мен твори.
Божественото позовава.
Не вярвам в тайни глъбини,
щом през сърцето преминаваш. 

Изпила твоя слънчев мед,
като пчела те припознавам.
А ти - усмихнат слънчоглед -
в душата ми се уповаваш. 

Ще си остана с теб дете.
И в стихове ще се люлеем.
Любов е! Има светове,
в които вечно ще живеем.

da. taka e.

Духът и еволюционната му жажда осмислят Всичкостта, която ни е дадена и с която сме успели да вдъхновим света с талантите и опитностите си. И аз благодаря! :)))

Да! Любовта ме живее. Факт! :)))

Не само...

Вечно да живеем в любов - какво по-хубаво от това? Благодаря за хубавото стихо!

И аз благодаря! :)))